15 септември е Световен ден за борба с лимфом – едно трудно за диагностициране заболяване със сериозни социални измерения.
Лимфомът е злокачествено заболяване на кръвта и е петият по честота рак. Той засяга най-често лимфните възли, където лимфоцитите започват да се размножават неконтролируемо. След като се натрупат в лимфните възли, настъпва обхващане на други лимфни зони и след време се засягат и съседни органи.
Какво е това лимфом?
Лимфомът е рак на лимфната система, която е основен елемент на имунната система на организма. Това е хематологично заболяване („кръвна болест“), което се характеризира със злокачествено разрастване (пролиферация) на лимфоидни клетки, които имат склонност да инфилтрират множество тъкани в организма. Близо половината от онкохематологичните заболявания са лимфоми. 20 % от тях се падат на Лимфома на Ходжкин.
Болест на Ходжкин
Този лимфом има два основни възрастови пика на засягане. Първият е между 20- и 30-годишна възраст и вторият между 50 и 60 години. Една от характерните му черти са клетките на Щернберг.
Белези на болестта. Един от признаците е увеличени лимфни възли, които са и с по-плътна консистенция, но за сметка на това са неболезнени. Понякога може да бъде дори и само един възел.
При всички положения задържането на увеличен лимфен възел повече от 3 – 4 седмици без очевидни белези за налична възпалителна реакция или преживяна инфекция, трябва да бъде последвано от взимане на пункция на възела, а още по-добре – биопсия – изваждането на целия възел за по-подробното му хистологично изследване.
Възможни са и оплаквания от вътрешните органи, свързани с активността на заболяването като плеврит, белодробно възпаление, гастрит, синдроми на притискане на различни структури от уголемените лимфни възли. Характерни са и така наречените В – симптоми: висока температура, нощно изпотяване, необясним сърбеж по цялото тяло, усещане за отпадналост, отслабване и други.
Допълнителни изследвания – основополагащо е микроскопското потвърждение от биопсията на възела. От кръвните изследвания е възможно да има отклонения като намаление на лимфоцитите, висок брой еозинофили, повишена скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ), повишен фибрин и други. За допълване на диагнозата се правят още и образни изследвания – рентген или скенер на гръден кош, позитрон–емисионна томография (ПЕТ скенер). За окончателното стадиране и преди стартиране на лечението е необходимо да се извърши трепанобиопсия (взимане на материал от костен мозък).
Може ли да не е Ходжкин? Подобна симптоматика и находка може да се дължи още на инфекциозна мононуклеоза, инфекция с цитомегаловирус, левкемия, неходжкинов лимфом, саркоидоза, туберколоза. Хистологията е най-сигурният критерий за потвърждение или отхвърляне на диагнозата.
Прогнозата най-често е добра, като около 90-95 % от пациентите в І и ІІ стадий достигат дълготрайна ремисия.
Лечение. То се състои основно от химиотерапия и лъчелечение, като при млади пациенти е уместно съхранение на генетичен материал (сперма и яйцеклетки). При резистентна или рецидивираща болест може да бъде обсъдена и автоложна стволово-клетъчна трансплантация.
Неходжкинови лимфоми
Това са лимфомите, при които не се откриват клетки на Щернберг. Те са често срещани заболявания, а класификацията им се основава на хистологията и степента на злокачественост.
Белези на болестта. Те са разнообразни и аналогични на описаните при болестта на Ходжкин. Болестта често се разкрива на базата на неболезнени увеличени лимфни възли в областта на шията, под мишниците или в слабинната зона (ингвинални). Увеличени лимфни възли в областта на гръдния кош или коремната кухина не са достъпни за оглед, но биха могли да дават симптоми от притискане на намиращи се там структури (съдове и нерви). Освен това всеки един орган или тъкан на организма може да бъде инфилтриран от злокачествени клетки – стомашно – чревен тракт, черен и бял дроб, кожа, мозък и т.н.
Влошаване в общото състояние на пациента като отслабване, треска, нощно изпотяване и други, свидетелстват за десиминирана (разпространена) болест. И тук диагнозата разчита основно на биопсията с морфологична и хисто-имунологична характеристика на злокачествените клетки.
Лечение. В зависимост от лимфома и разпространението му може да се прибегне до различни методи – лъчелечение, химиотерапия, моноклонални антитела, трансплантация на хемопоетични стволови клетки. В определени индолентни лимфоми с бавен ход на развитие е възможно да се приложи тактика с изчакване с наблюдение отблизо.
Случаите на нехочкиновите лимфоми (НХЛ) са се увеличили с над 80% само за последните 40 години. Около 200 000 души умират от тази коварна болест всяка година. НХЛ засяга активното население – предимно хора във възраст между 45 и 60 години.
Статистиката показва, че на всеки 24 часа някъде по света се регистрират 1000 нови случая лимфом, като 95% от хората не знаят нищо (или имат много малко познания) за проблема.
Въпреки многобройните информационни и благотворителни кампании, обаче, осведомеността за това заболяване сред хората е сравнително ниска – 74% от тях не знаят, че лимфом е рак, 68% не са чували изобщо за болестта лимфом, докато 95% знаят много малко или нищо за нея.
