Болестта е много коварна – започва 10 години преди оплакванията. Появят ли се – вече са увредени голяма част от клетките, казва ректорът на Медицинския университет в София.
– Акад. Трайков, миналата година учени заговориха за пробив в лечението на алцхаймер, оптимист ли сте, че болестта някога ще бъде лечима?
– Много повече оптимист, отколкото преди 5 г. Целият ми път и особено последните 15 г. са белязани от две направления – да се намери ефективно средство за лечение и максимално ранна диагностика. Трудът на множество екипи по цял свят даде резултат. Първият беше съобщен преди 5 г. на световния конгрес по алцхаймер в Чикаго. Фармацевтична компания съобщи за проучване с антитяло, което като се инжектира на болен, отива в мозъка и където срещне лошия белтък амилоид, се свързва с него и го блокира. Това моноклонално антитяло беше приложено през 2016 г. на много ранни пациенти. Резултатите бяха изключително окуражаващи. За година и половина лечение при 81% от тези пациенти се установява, че амилоидът се изчиства от мозъка им и не се отлага нов. Всички очаквахме, че се случва нещо чудодейно – паметта и интелектът да се подобрят.
– И какво стана?
– Оказа се, че не е така. Болестта е много коварна – започва 10 г. преди първите паметови оплаквания. Появят ли се – вече са увредени голяма част от клетките. Повлияването в тази фаза е добро, но се оказа, че има и странични ефекти. Въпреки всичко за първи път се съобщаваше оптимистичен резултат – лечението спира развитието на болестта, но не подобрява значително загубената част от паметта. Все пак решихме да дадем позитивен отговор. Малко след това дойде новината, че FDA е препоръчала на фармацевтичната компания да проведе още едно клинично проучване, тъй като считат, че е по-добре да има и позитивен резултат, в чисто паметово отношение. Това ни разочарова, защото много ни се искаше по-бързо да се стигне до позитивен резултат.
През 2021 г. се появи друго моноклонално антитяло, разработено от друга фармацевтична компания. Отново изчиства отложения амилоид в мозъка. В първия момент FDA отказа да регистрира второто лекарство заради странични ефекти, но няколко месеца по-късно го прие на фармацевтичния пазар в САЩ с уговорката за стриктен контрол на страничните ефекти. Тогава беше първото лекарство срещу алцхаймер, признато в САЩ. След това трябваше да го разгледа и Европейската комисия, но Европа отказа да признае на европейския пазар средството заради страничните ефекти.
Преди два месеца излязоха резултатите от повторното проучване на първото лекарство от 2016 г. Процентът на страничните ефекти е едва 10. За година и половина лечение отново се установява, че амилоидът се изчиства от мозъка при повече от 80%. За първи път има подобрение на когнитивните функции при 47% от хората – много очакван резултат. Вече се заговори, че не би трябвало да има пречка молекулата да се появи на фармацевтичния пазар. FDA официално пое ангажимента най-късно до края на февруари да даде отговор. От комисията са оптимисти, че отговорът ще е положителен. Всеки момент очакваме позитивен резултат.
Към края на годината очакваме да се произнесе и Европейската комисия. Очакваме първото лекарство моноклонално антитяло, което ще бъде официално признато.
Лекарството ще се прилага само на начални форми – върху пациенти, които имат само епизодични паметови оплаквания и затруднения с по-сложни дейности. Например какво трябва да вземеш при дълго пътуване в непозната дестинация – да се съобразиш с континента, температурите, необходимостта от лекарства, дрехи и т.н. Това ще са хора активни, които живеят сравнително пълноценно и работят, но от време на време се плесват по челото.
– Ще имат ли шанс българските пациенти да стигнат до това лечение?
– В България моят екип подготвя актуализация на националния консенсус за деменция, за да включим към моноклоналното антитяло и нашето становище. Трябва да разпишем кои контингенти ще се лекуват, как ще ги диагностицираме, кои ще са унифицираните тестове и т.н. Ще е късно да правим това, щом лекарството излезе на фармацевтичния пазар. Свързахме се и с колегите от Балканския регион, за да излезем с обща концепция, което ще ни позволи много по-лесно да защитим необходимостта и протокола пред нашите локални здравни власти.
Ще има доста работа върху биологичните маркери – най-категоричните изследвания са свързани с лумбална пункция – изследването на ликвор, в който се откриват лошите белтъци и/или позитронно-емисионна томография с вещество, което се инжектира в кръвта и стигне ли до мозъка, се свързва с амилоидния белтък и започва да излъчва радиация, която се хваща от позитронния апарат. В България в момента има 3 позитронни апарата. Веществото, което се използва за диагностика обаче, трябва да се внася. Има достатъчно работа за валидизиране не само на диагностичните тестове, но и на биологичните маркери. С тях у нас работи само моят екип в Александровска болница. Имаме готовност да го направим широко достъпно за всички, които имат капацитета.
– Кога новото лечение ще стигне до България?
– Ако Европа го приеме към края на тази година, у нас ще може да заработи през втората половина на 2024 г. За съжаление, в България не сме пощадени от подобни заболявания. Затова искам да сме подготвени с огромна мрежа от хора, които да поемат тези, които желаят да се лекуват. Трябва да имаме готовност за диагностика на вероятно десетина хиляди пациенти. Необходима е методология, достъпна до повече екипи, които спокойно да включат алгоритъма и в планов порядък до 1-2 месеца да си организират терапията.
– Каква ще е цената на терапията?
– Годишните разходи за лечение с моноклонално антитяло за болестта на Алцхаймер би трябвало да са съизмерими с тези за лечение с подобни медикаменти в неврологията, а именно не повече от 12 000 евро.
След като лекарството мине през всички комисии, тогава ще се стигне до окончателно уточняване на цената – първо на американско, а след това и на европейско ниво. Тези лечения трябва изцяло да бъдат поети от здравноосигурителните каси.
– Изследванията покрай пандемията приближиха ли медицината до равнище да се справя с диагнози, които десетилетия смятахме за обречени?
– Пандемията изправи нас, невролозите, пред нещо ново – т.нар. мозъчна мъгла, но бързо се ориентирахме. Нашата медицина в никакъв случай не е за подценяване. Лекарите ни го доказаха и в борбата с пандемията. Ковидът се оказа доста коварно страдание, което постави пред много предизвикателства кардиолози, съдови специалисти, невролози, пулмолози, инфекционисти, психиатри, защото поразява много органи. Мозъчната мъгла се изразява с два основни симптома – интелектуален дефицит, съчетан с инертност, в някои случаи с окраска на депресивност.
Нарушават се способността за концентрация, бързината на превключване от една дейност в друга, което води и до паметов дефицит. Рискови контингенти са възрастните и хората с лош контрол на съдовите фактори. При тях снабдяването с кислород е недостатъчно, което мозъкът компенсира с увеличено извличане от кръвта. При рисковите пациенти механизмът за извличане на повече кислород е компрометиран поради по-ниската сатурация на кръвта.
Предполагат се и някои допълнителни механизми, директно свързани с възпалението, които обясняват мозъчната мъгла и при по-млади лица. Добрата новина за мозъчната мъгла е, че в рамките на една година може да бъде преодоляна.
– Какво ще препоръчате на засегнатите?
– Това, което препоръчваме и за профилактика на когнитивния дефицит – мултимодални програми като например програмата фингер – разходки, средиземноморска диета, интелектуални дейности като решаване на кръстословици и судоку, общуване и контрол на съдовите рискови фактори. Всички дейности, свързани с креативност, влияят позитивно. На първо място е четенето, но на второ – всичко, което е креативно. Неслучайно хората в развитите страни, когато се пенсионират, се записват в театрална трупа, в клуб за рисуване, да пеят или пък да учат нов език. Позитивните емоции също помагат. При оценка на красивото се отделят вещества в мозъка, които помагат за функционирането на невронните мрежи и възстановяването на мозъчните процеси. Това е пътят към мозъчно дълголетие.
– Как в последно време българите се отнасят към лекарите? Покрай ада, през който минахме, порасна ли уважението към професията?
– Да, усещаме го. Хората видяха, че като го закъсат, лекарите ще им помогнат. На моменти куцаше организацията на здравната помощ, но не и професионалното отношение на лекарите. Във възторг съм и от нашите студенти. Нашият университет се отнесе с почит и уважение към тяхното доброволчество. Възнаградихме ги. Не го правихме обаче, за да ги стимулираме. Те отидоха да помагат, а не заради парите. Те знаеха, че има нужда от тях. Имаше деца, които дежуряха по 24 часа и повече в ковид звената и го правеха с чисти сърца. В нашите университети учим не само на медицина, но и на ценности. Медицината е нещо различно. Не може да си хвърлиш ръкавиците и да си тръгнеш в 5 часа. Ще стоиш, докато има болен. За мен е важно да знам достига ли до студентите това послание. За радост, голямата част от нашите преподаватели отделят време да ги научат на уважение към пациента, към страдащия човек, на съпричастност, на състрадание.
– Необходима ли е бакалавърска специалност парамедик в медицинските университети?
– Да, говори се, че има голяма нужда в спешните звена. В много страни на Европа ги има. Те са обучени как да окажат първа помощ в много голям обем. Ако има длъжност в спешните звена, те трябва да бъдат много по-различни от шофьорите на линейки. Не може да оставим живота на един бедстващ човек в ръцете на хора, които не знаят какво да правят. От тях се очаква да окажат животоспасяващи манипулации. Това с курсове за 3 месеца няма как да стане. Вероятно ще има парамедици с различно ниво на компетентност, като в университетите ще се подготвят тези, които ще са с най-големите отговорности. В състояние сме да ги обучим в колежите ни и за 3 години да станат бакалаври. Те ще бъдат хора, които да окажат най-високо ниво на първа помощ.
– Може ли след трети курс студенти медици да бъдат назначавани за сестри?
– Това се обсъжда много пъти още от времето, когато аз бях студент. По онова време много от колегите работеха като санитари, днес студентите работят като болногледачи. Това трябва да се обмисли внимателно.
Решението за осигуряване на медицински сестри само отчасти е в това да обучим повече. Ако има повече обучени сестри, има голяма вероятност повече да напуснат страната. Същото е и с лекарите. Анкетите сред студентите показват, че тези, които напускат страната, поставят заплащането на трето и четвърто място. На първите места са лошата организация на здравната помощ, липса на гаранция за кариерно развитие, несигурност в професионалната сфера.
