В България на всеки 10 минути се случва инсулт, а 5500 от българите, получили инсулт, умират още в болницата, каза в Националния пресклуб на БТА доц. Росен Калпачки, председател на Българското дружество по инсулт. По думите му България е “на опашката” по лечение и е рекордьор по заболеваемост и смъртност от инсулт в света.
Последиците от инсулта могат да бъдат тежки за пациента и близките му, каза още той. Българите умират от инсулт четири пъти по-често в сравнение с гражданите от ЕС. В страната ни се прилагат четири пъти по-малко тромболизи – метод за лечение на състоянието.
В осем български болници се правят над пет процента тромболизи, а в три болници – над 10 процента в случаите на инсулт, посочи доц. Калпачки. Звената в България, които приемат пострадали от инсулти, са 130, но в малко от тях се правят тромболизи. През 2022 г. пет болници са се отказали да правят тромболизи, показват данни на “Индекс на болниците”, позовавайки се на информация от Националната здравноосигурителна каса.
Всяка година 800 хиляди души в Европа получават инсулт, посочи още доц. Калпачки. За инсулта вече се говори като за лечимо заболяване, а има и убедителни доказателства, че е предотвратим, управляем и лечим, допълни лекарят. Нужна е превенция, прилагане на съвременни методи за лечение, както и персонализирана рехабилитация и вторична профилактика, добави доц. Калпачки. Повече от 20 години има доказателства, че това е посоката и тенденциите за справяне с инсулт, каза още той.
Ежегодно в страната ни се регистрират над 47 хиляди случая на инсулт, през миналата година са били с две хиляди повече, каза социологът Първан Симеонов от проекта “Индекс на болниците”.
Обществото трябва да е информирано какви са ранните симптоми на инсулт, каза още доц. Калпачки и посочи, че в другите европейски страни те се изучават в началните класове в училище. По думите му изкривяване на лицето, слабост в ръката и неразбираемо говорене са ранните симптоми, чрез които всеки би могъл да разпознае началото на инсулта. В България има инициатива на млади хора, които чрез интерактивни игри обучават деца в началните класове в някои училища за разпознаване на симптомите на инсулта, каза още той.
Необходима е организация за превенция, профилактика и лечение на пациентите с инсулт, както и на грижите за болните след инсулт, каза още доц. Калпачки. По думите му, когато се говори за медицинска помощ, оказана по въздуха, не се говори за пациенти с инсулт, а основно за травми.
По данни на „Евростат“ смъртността от инсулт в България е четири пъти по-висока, отколкото в другите европейски страни, посочи проф. Силва Андонова, директор на болница „Св. Марина“ – Варна, цитирана от БТА. По думите й за лечението на остър исхемичен инсулт е нужно непрекъснато обучение на персонала, екипен подход, включително междуболнични екипи, медицинските университети да сертифицират персонала, да има национален регистър на центровете за лечение на инсулти, както и реално финансиране на центровете.
Наложително е да има реалистични цели и времеви диапазон за постигане на целите в национална стратегия за борба с инсулта, да има програми за повишаване на осведомеността на населението, високотехнологични центрове за лечение на инсулти и др., каза още тя.
Има работна група в Министерството на здравеопазването, ангажирана с разработване на национален план за борба с инсулта, каза Аркади Шарков, съветник на министъра на здравеопазването. Шарков припомни, че България е подписала декларация за присъединяване към Европейския план за борба с инсулта. Разработва се проект за изграждане на 10 строук центрове – високотехнологични центрове за лечение на инсулти, които са заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, допълни Шарков.