От 20-ти до 22-ри октомври в София се проведе Първият национален конгрес по инсулт.
Основни теми и въпроси бяха защо толкова малко българи с инсулт се лекуват специфично, трябват ли ни промени в Клиничните пътеки и в каква насока, как да изглежда Националният план за инсулт, иновации в диагностиката и лечението на инсулта, диагностика и лечение на остър инсулт и други.
От всеки сто инсулта в България само два получават модерно лечение. Toва съобщи началникът на клиниката по неврология в университетската болница „Света Анна“ доц. Росен Калпачки.
От 132 неврологични отделения у нас обаче само в 40 се използва едната от модерните процедури – тромболизата, посочи той. “Това е буквално революционно лечение – не допускаш инсултът да стане голям, намаляват в пъти инвалидността на пациента и броят на хората, които си тръгват с неврологичен дефицит. От 100 инсулта в България само два получават модерно лечение“, посочи доц. Калпачки.
В същото време страната ни е на челно място в света по смъртност от инсулт. Годишно около 45 000 души у нас получават инсулт, като 5 000 от тях умират.
Друг проблем е, че след болнично лечение никой не насочва близките на пациента от какви грижи има нужда – рехабилитация, помощни средства, работа за възстановяване на говора и мозъка, обясни Дорина Добрева от Асоциацията за инсулт и афазия. Долекуване предлагат някои болници и хосписи, но никой не знае какво се случва там.
“Индикацията, която получаваме от близките е ужасяваща, най-често с болния може дори да бъде изписан в още по-отпаднало състояние за голям ужас на близките“, коментира Добрева.
Ако острата фаза на инсулта се лекува правилно, пациентът може да излезе от болницата на собствен ход след третия ден, но може да има нужда от долекуване, обяснява доц. Калпачки.
У нас долекуване се предлага в някои болници и в хосписи. Прекъсва връзката с неговите близки, не се предоставя никаква информация, твърди обаче Дорина Добрева. Според нея има индикации, че в България могат да се създадат болници за долекуване с обучени екипи специалисти, които да обгрижват такива пациенти. В противен случай при семействата, които не могат да си позволят рехабилитатор, човек е обречен.
