Най-прекомерна е употребата на антибиотици в извънболничната помощ
Между 18 и 24 ноември по инициатива на Световната здравна организация отбелязваме Седмица за информираност за антимикробна резистентност. Тази година тя е фокусирана върху спешните действия, необходими за спиране на антимикробната резистентност (AMР) под мотото „Да предотвратим антимикробната резистентност заедно!“. По този повод разговаряме със зам.-министъра на здравеопазването доц. д-р Михаил Околийски.
Доц. Околийски, какво представлява антимикробната резистентност и защо е толкова опасна за човечеството и за света като цяло?
Около 800 000 души годишно губят живота си по света поради антимикробна резистентност, в Европа жертвите й са около 30 000 души. АМР възниква, когато бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите вече не реагират на антимикробни лекарства. И когато тези лекарства не действат – преди всичко антибиотиците, които се използват за лечение на бактериални инфекции, – инфекциите стават трудни, дори невъзможни за лечение. Така се увеличава рискът от по-голямо разпространение на болестите и от по-тежкото им протичане, което често води до смърт.
Положението е тревожно, защото в последните години все по-малко нови антибиотици се разработват от фармацевтичната индустрия – процесът е много скъп, а и няма иновативни решения. По тази причина е изключително важно антибиотиците да се използват отговорно. Лечението трябва да се прави стъпка по стъпка от по-леки към по-силни антимикробни средства. Недопустимо е лечението на всякакви инфекции да започне със широкоспектърни антибиотици. По този начин губим възможността да ги използваме при тежките случаи.
В кои области се злоупотребява най-много с антимикробни средства?
По данни на Националния център по заразни и паразитни болести най-прекомерна е употребата на антибиотици в извънболничната помощ. Проблемът не е толкова сериозен в болниците, където се спазват протоколи за използването на антибиотиците. Макар че и в болниците често прилагат антибиотици без необходимите индикации за това. Една от причините за прекомерната употреба на антибиотици са вътреболничните инфекции. Някои болници са принудени да извършат основни ремонти, за да премахнат болестотворните бактерии, причиняващи вътребоничните инфекции.
У нас съществува лошата практика да се предписват безогледно антибиотици и хората да имат възможност безпрепятствено да си ги купуват и употребяват – дори в коктейли от 2-3 антибиотика, при положение че антибиотиците не действат на вирусни заболявания. Този проблем стана особено видим по време на пандемията от COVID, когато за това вирусно заболяване поголовно се изписваха антибиотици, особено един от групата на макролидите. Това доведе до още по-голяма антимикробна резистентност.
Според публикация в списание „Лансет“ от октомври 2022 г., в България има най-висока смъртност от тотално резистентни на антибиотици ешерихия коли и клебсиела пневмония. Проучването сочи, че средно 7,29 на 100 000 души умират от резистентна на антибиотици ешерихия коли, а 4,59 на 100 000 души са смъртните случаи от резистентна клебсиела пневмония.
По данни на Министерство на здравеопазването резистентността към пеницилин на стрептококус пневмония се е увеличила от 12% през 2020 г. на 17% през 2021 г. Така че проблемът става все по-голям и остават все по-малко резервни варианти за лечение.
Дали в животновъдството масово и необосновано се употребяват антибиотици?
Проблеми има и във ветеринарния сектор. Животните също се третират твърде много с антибиотици. Но вече има данни, че проблемът започва да се ограничава. Докато в хуманния сектор проблемът не е овладян. Ако се върви с този темп на увеличаване на антимикробната резистентност, това може да доведе все по-големи страдания на хората, до това да не могат да се лекуват и от по-леки бактериални инфекции, да има повишена заболеваемост и смъртност, съпроводени с много високи финансови разходи за обществото.
Антимикробната резистентност засяга всички нас – хора, животни, растения, околната среда. Затова мотото на тазгодишната Седмица е „Да предотвратим антимикробната резистентност заедно“. Нужни са усилията на специалистите във всички сектори съобразно подхода „Едно здраве“. На базата на този подход сме разработили Национална програма за рационална употреба на антибиотиците и надзор на антимикробната резистентност. Тази програма беше върната за корекции от Министерството на земеделието и горите и в момента е внесена в Министерски съвет с обещанието да бъде приета още тази година. В Националната програма за рационална употреба на антибиотиците и надзор на антимикробната резистентност се предвиждат редица мултисекторни действия съвместно на Министерство на здравеопазването с Министерство на околната среда и Министерство на земеделието, за да може до 2027 г. да постигнем сериозно намаление на употребата на антимикробни средства.
България е страна, в която антимикробната резистентност е най-висока в Европа. На този фон средствата, които са заложени за финансиране на програмата не са много – 5,5 милиона лева. Това е пренебрежимо малка сума, като се имат предвид щетите, които причинява антимикробната резистентност. Ето защо се надяваме колегите от Министерство на финансите и Министерски съвет да подкрепят съвместните многосекторни усилия за справяне с АМР с адекватно финансиране на програмата.
Много е важно обществото да разбере рисковете от АМР, да се намали заболеваемостта от инфекции, причинени от мултирезистентни бактерии, да се намалят и финансовите разходи. Една от мерките, заложени в Програмата, е да се провеждат изследвания за определяне на антимикробната чувствителност. Защото сега невинаги се правят антибиограми, за да се види на какви антимикробни средства е податлив конкретният причинител на инфекцията.
Пряко свързано с борбата срещу АМР е въвеждането на електронна рецепта за антибиотиците. Въпреки че този процес не мина гладко, обществото и фармацевтите разбраха, че има проблем с антимикробната резистентност и вече ще са по-сензитивни на тази тема. Надявам се, че ще съдействат за ограничаване на антибиотичната употреба.
През 2024 г. се предвижда среща на общото събрание на ООН, посветена на антимикробната резистентност. Какво може да постигне този форум?
Още през 2020 г. Световната здравна организация обяви антимикробната резистентност за една от десетте най-големи заплахи за човечеството. Срещата на ООН е логично продължение на усилията за справяне с АМР. В много страни се полагат системни усилия в тази насока и постигат успехи. В Западна Европа и в Скандинавските страни антимикробната резистентност е вече малък проблем. Присъствайки на форума на ООН, ние също трябва да докладваме своите усилия и успехи в намаляването на употребата на антибиотици, като активно си съдействаме с колегите от ветеринарния сектор.
