Всеки 5-и българин плаща за здраве нещо, което смята за излишно, на 16% е искан рушвет

100% от жителите на Разград, Смолян и Кюстендил се осигуряват, най-малко – 84 процента, са в Софийска област

Тревога по отношение на модела на финансиране на здравеопазването. Ниско доверие в Здравната каса. Осезаеми дялове на смущаващи финансови практики в здравеопазването. Значими дялове на хора, които не са наясно с полагащото се според здравната вноска, както и на пропускащи профилактични прегледи.

Това са част от изводите от специално изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за Здравния барометър. Изследването е проведено между 7 и 14 ноември сред 806 пълнолетни българи чрез пряко лично интервю с таблети.

„Здравен барометър“ е гражданска инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието, развитието, ефективността и устойчивостта на системата на здравеопазване в България. Проектът се осъществява от екипа на Центъра за правни инициативи, подпомаган от здравни експерти, юристи и икономисти.

37,3% от внасящите здравни осигуровки у нас ги намират за високи, при 42,5% определящи ги като нормални и 3,8% – като ниски. Разбираемо, хората с по-високи доходи в по-голяма степен намират размера за нормален.

Недоверие в НЗОК, в здравния модел в страната и смущаващи практики в здравеопазването. Това са изводите от специално изследване на “Галъп интернешънъл Болкан” за гражданската платформа “Здравен барометър”. Тя наблюдава, анализира и оценява състоянието, ефективността, устойчивостта и развитието на системата на здравеопазване у нас.

На 16% от българите им е искан рушвет в здравно заведение, всеки девети пък е подписал документ в болницата за една процедура, а реално му е направена друга.

Една пета от пациентите плащат за нещо в болницата, което смятат за излишно, сочи изследването, проведено сред 806 души от 7 до 14 ноември тази година.

37,3% от плащащите осигуровки смятат, че те са високи, а 42,5% ги намират за нормални. Половината от запитаните не са готови да плащат повече като здравна вноска, сочи проучването. А

60 на сто искат парите им да отиват само за тяхното здраве, а не да се разпределят солидарно. “Това е свидетелство за невисокото доверие във финансовия модел на здравеопазването”, обясни изпълнителният директор на “Галъп” Първан Симеонов.

Липса на персонална отговорност в НЗОК, на добре работещи контролни системи, слаб последващ контрол по документи са част от проблемите в здравеопазването. “Възможните решения са на политическо равнище, а не на експертно решение”, обясни проф. Даниел Вълчев, който е ръководител на проекта.

Трябва да се приеме здравна карта, отделяне на звената в спешна помощ, демонополизиране на здравната каса, преминаване от осигуровки към застраховки, обясни Вълчев.

В света има четири основни групи модели за финансиране – данъчен модел, здравноосигурителен, застрахователен и лични здравни сметки. Държавите ползват комбинация от тях. Почти никъде няма модел в чист вид, разказа старшият икономист Петя Георгиева.

В България има “единен платец” – Националната здравноосигурителна каса, а вноската е 8% върху доходите от труд. 93,5% са здравноосигурените у нас, обясни Георгиева. Най-много са в Смолян, Кюстендил и Разград – 100%, а най-малко в Софийска област – само 84,2%.

Разходите за здравеопазване са около 8,6%, в Люксембург например са под 6%, а в Германия – 12,9 на сто, представи данни икономистката.

Според Георгиева проблем е за какво НЗОК разходва средствата – около 50% отиват за болничната помощ, 26% за лекарства. “Няма как да обърнем гръб на разходите за здраве от джоба на пациента. България е в първите пет страни в Европа, след Португалия, Малта и Гърция, по най-много доплащане от пациентите.

България е на дъното по очаквана продължителност на живота – 5,6 пъти по-ниска е в сравнение с тази в ЕС.

Какво е мястото на областните болници в здравната ни система, описа на представянето на новия “Здравен барометър” председателят на Националното сдружение на областните болници д-р Васил Петров. 8735 легла има в 24 областни болници. В тях работят 13 810 души. За 2022 г. са преминали 348 834 пациенти, 3295 от тях са били неосигурени. Според него за общия брой лечебни заведения касата е платила 519 025 423 лв.

По думите му приходите на осем университетски болници са почти съпоставими с тези на областните – 531 млн. Петров обясни, че приходите на 10 частни болници са повече – 526 млн. лв. С 4 хил. легла изкарват толкова пари, колкото 24 областни болници с двойно повече легла, пресметна той.