НЕЛИ ОТ (БЕЗ)ОПАСНА КРАСОТА: ВСЕКИ ДЕН НЯКОЯ ЖЕНА МИ БЛАГОДАРИ, ЧЕ ЗАРАДИ МЕН НЕ Е СЛОЖИЛА ГРЪДНИ ИМПЛАНТИ

Предполагам, има няколко начина да чуеш историята на Нели. Някои ще си кажат: „Да би мирно седяло, не би чудо видяло“… или друга глупава нашенска „мъдрост“. За мен историята на Нели Георгиева е история на израстването и на избора да превърнеш грешките си в подаръци. За
себе си и за другите.

На 18 години иначе прекрасното момиче от Несебър мира няма, защото не харесва как изглежда носът му. По онова време беше типично на емоционалните нужди и терзания на децата да се гледа като на лиготии. Въпреки че майката и бащата на Нели също не припознават проблема на тийнейджърката, й помагат с пари за операция. Нели се доверява на лекар, когото вижда по телевизията, но той се оказва самозванец. Ринопластиката на носа й е направена с местна упойка във вехт апартамент. Нели не само не получава мечтания нос, но нещата се влошават. Следват години на лутане, поредица от операции, докато на петия опит, вече в турска болница, Нели успява да сбъдне мечтата си.

Няколко години по-късно тя взима поредното емоционално решение и си слага гръдни импланти. Здравето й е влошено, а лекарите нямат обяснение. След много болка и мъка открива, че причината за всичките й здравословни проблеми са имплантите и ги премахва. Оттогава се посвещава на това да говори открито по темата и създава фейсбук група „(без)Опасна красота“. Днес последователите й са над 80 000, а жените, които са се отказали заради нея от поставянето на гръдни импланти, вече са хиляди.

На 18 години правиш първата си ринопластика. Защо?
Човек цял живот допуска грешки и ако спре, значи е спрял да живее. На 18 реших да направя първата корекция, защото не си харесвах носа – каква класика, а? Много силно повярвах, че ако го коригирам, всичко ще ми тръгне. Разбира се, не стана така, даже стана по-зле. Самата операция беше супер несполучлива. Първо беше проведена в един блок в София. Пътувах специално от Несебър да отида при това „велик“ специалист, когото показваха по националните медии. Оказа се, че дори няма право да оперира с пълна упойка и ми сложи локална. Тук започнаха първите сблъсъци със системата, защото много млади момичета се лъжат, че когато нещо съществува като практика, то е легитимно. Нашите регулаторни органи не работят и дори да ги преследват, се шири страхотна корупция. Тогава носът ми се изкриви на лявата страна. След две години реших пак да опитам. Този път при друго „светило“. Стана още по-зле – пак асиметрии, изкривени форми. Запознах се с много жени, които имаха перфорации, изкривяване на носни прегради, трудности с дишането. Аз поне тези проблеми нямах. Бях водена от нещо… не знам какво, дали суета или чист инат, фиксидея, не зная.

Може би си вярвала, че ако изглеждаш по-добре, ще ти провърви с момчетата? А може би перфекционизъм, неувереност?
Всичко. Включително начинът, по който си отгледан. Не мога да се оплача, но някои проблеми моите родители не ги разбираха. А е нормално, когато си тийнейджър, да си задаваш въпроси дали си привлекателен. И е важно да има човек, който да ти отговори по адекватен и мил начин, а не да отхвърли твоите притеснения и да ги неглижира. Родителството е цяло изкуство и е лесно да се греши.

Твоите родители знаеха ли за операциите?
Разбира се, аз взех пари първо от тях. Тъкмо бях завършила и нямах доходи. Казах им, че ми е важно и искам да го направя. И майка ми, милата, се прегъна. Много съжалявам за всичко, което й причиних.

Кога получи мечтания нос?

Втората и третата операция също не бяха сполучливи. Фиаско след фиаско. И с мои приятелки, които имаха същите проблеми, отидохме в Турция.

Днес имаш мечтания нос. А имаш ли мечтаната любов?

Имам я – синът ми. Иначе не. Ще бъде прекалено опортюнистично да търся причината извън себе си. Зная, че е в мен. Винаги съм поставяла нещата на неправилната основа никога не съм имала необходимия център в себе си, за да създам качествена връзка.
Може би все още си неуверена?
Да. С бащата на детето ми сме разделени от 2020 година и оттогава не съм излизала на нито една среща. Даже се ангажирам нарочно с хиляди други неща, за да не мисля. Имам вътрешното усещане, че ще стане позле, че ще направя същите грешки, че ще объркам нещата, че отново
ще се почувствам недостатъчна.
А харесваш ли се в момента?
Да, харесвам се. Аз съм на 40 години и знам, че оттук нататък по-хубаво няма да става. Опитвам се да се приема, че съм такава, каквато съм. Поважно е, че започнах да се харесвам като човек. Това е голямата победа. Изкарах от себе си качества, които не подозирах, че притежавам.
Как се случи това?
В момента, в който претърпях и фиаското с имплантите. Сложих ги през 2012 г. По пътя към съвършенството реших, че имам нужда и от тях. И започнаха доста неприятни здравословни проблеми. Бях зле в продължение на две години. Едно безспирно мъкнене по кабинети, лекари, прегледи. И всички ме пращаха на психолог. Започна със страшно виене на свят. Получих тревожност, дойдоха паник атаки, започнаха проблеми с храносмилателната система, с отделителната. Постоянно бях с разхлабени черва. Загубих тегло. Чувствах, че не е от стрес, а че нещо се случва с тялото ми. Когато забременях, симптомите изчезнаха като с магическа пръчка и ми светна лампа, че проблемът е вероятно хормонален. Когато отбих бебето, бавно започнаха да се връщат. И пак тръгнах по лекари. Започнаха и сериозни мигрени – по няколко дни бях на легло.
На един абсолютно рутинен преглед на гърдите се видя, че единият имплант е спукан. Но моят хирург отсече, че няма проблем. Влязох в интернет да проверя с какво да ги сменя и за първи път се сблъсках с понятието Brest implant illness.
Слушах една австралийска инфлуенсърка и всички симптоми се припокриваха. На секундата знаех, че ги махам. Когато се събудих от упойка, се чувствах прекрасно. Все едно това, което те е убивало, го няма. Все едно си поемаш дъх отново. Оттогава не съм имала нито една мигрена, паникатаките изчезнаха.

Тогава ли създаде групата „(без)Опасна красота“?
Първо бях много ядосана – на себе си, на лекарите, на системата, на имплантите. Започнах да пиша масово по всички групи: „Хора, знаете ли, че има такъв проблем и че тези импланти са много опасни? Те създават хронична инфекция, която не е адресирана години наред, и касае цялото тяло…“ Започнах да пиша навсякъде, докато накрая не реших да си направя моя група, където да говорим главно за тези проблеми. Да се следим за симптоми и т.н.


Очакваше ли толкова хора да те последват? В момента са над 80 хиляди.
Не. Аз имам един маниер на водене, който е доста скандален. Когато вдигна шум, когато съм рязка и крайна, хората забелязват. Започнах да провокирам лекарите. И много жени чуха. Усещаш ли промяна в нагласите? Стана ли модерно да се махат имплантите?

Лекарите използват тази дума – „Хайде сега ще ги махнем, модерно е да са малки“. Не е мода. Нито една жена няма да се лиши от гърдите си или да ги намали с три размера защото е мода. Това е символ на женствеността, който не подлежи на мода. И е много труден психологическият момент, когато жената решава да постави себе си и здравето си на преден план пред суетата. Мъжете не го разбират. Много рядко виждам емпатия у тях по темата. За мен не е мода. Притиснат си до стената, за да вземеш това решение.