Според usatoday.com близо 795 000 пациенти в САЩ продължават да умират или остават с трайни увреждания всяка година, защото са били диагностицирани с грешни състояния.
В продължение на години обществеността не е била информирана за истинските размери на поставените погрешни диагнози, които се случват в САЩ, според нов доклад, публикуван от Центъра за диагностични постижения (Centre of Excellence) при Института Джон Хопкинс – Армстронг. Досега оценките за неправилните диагнози, поставяни през годините показваха широки вариации, отбелязват изследователите.
Сега обаче има доказателства, че около 371 000 пациенти умират и 424 000 остават с трайни увреждания всяка година, защото са били неправилно диагностицирани в различни звена на здравната система, не само в кабинета на общопрактикуващия лекар.
Тази оценката съвпада с данните, получени от множество предишни проучвания, които са фокусирани върху диагностични грешки в амбулаторни клиники и спешни отделения, както и по време на болнично лечение, се посочва в доклада.
„Огромният брой погрешни диагнози са извънредна ситуация за общественото здраве“, коментира водещият автор на доклада. „Диагностичните грешки са показател на кризата на недостатъчност в общественото здраве, пред която сме изправени“, коментира д-р Дейвид Нюман-Токър, директор на Центъра за диагностични постижения.
Медицинските специалисти обикновено диагностицират погрешно, когато симптомите при дадено лице изглеждат като възможни симптоми за различни състояния, допълва той.
„Колкото по-фин се появява симптомът, толкова по-вероятно е проблемът на пациента да бъде погрешно диагностициран. Не пропускаме инсулти, когато някой е парализиран от едната страна и не може да говори“, дава пример д-р Нюмън-Токър.
Колко често лекарите диагностицират погрешни състояния?
Като цяло медицинските специалисти диагностицират погрешно заболявания в около 11% от случаите, се казва в доклада. Някои заболявания се пропускат в ниска степен, докато други се пропускат дори на 50%, са доказали изследователите.
В долния край на спектъра, с най-малко пропуски са инфарктите – те биват погрешно диагностицирани само в 1,5% от случаите. В горния край са гръбначните абсцеси, които остават неправилно диагностицирани в 62% от случаите.
При инфарктите има толкова нисък процент на погрешна диагноза, защото са направени устойчиви инвестиции в продължение на десетилетия – в по-добри диагностични ресурси и регулация, която налага те да бъдат въведени, Нюман-Токър. Що се отнася обаче до гръбначните абсцеси тяхната рядкост също допринася за високия процент на погрешни диагнози, допълва той.
Инсултите обаче са водещ проблем сред погрешно диагностицираните състояния
Изследователите са открили, че инсултите, които са неправилно диагностицирани, са най-сериозният проблем за пациентите и техните семейства.
В 17,5% от случаите на погрешно диагностициран инсулт е имало забавяне във времето и нетипична симптоматика – пациентите са споделили само за замаяност и световъртеж, който е бил възприета като заболяване на вътрешното ухо, имало е и случаи, в които пациентът е съобщил единствено за главоболие, казва проф. Нюман-Токър. Той е категоричен, че тези пропуски се дължат и на празноти в подготовката на медиците, защото те не се обучават навсякъде как да разграничават замайването, причинено от инсулт, и същия симптом, причинен от заболяване на вътрешното ухо.
