На 14 август 2026 г. от 12:00 ч. Военномедицинска академия ще отбележи Деня на спасението – ден, посветен на лекарите, медицинските сестри, спасителите, полицаите, пожарникарите, доброволците и гражданите, които са загубили живота си, спасявайки други хора. Церемонията ще се проведе пред Паметника на медицинските чинове, загинали във войните, в градинката пред ВМА. Паметта им ще бъде почетена с едноминутно мълчание. Подвигът на един млад лекар се превръща в символ Денят на сп

Темата за изграждането на Национална детска болница отново е във фокуса на общественото внимание. След повече от две десетилетия планове, промени, процедури и спорове България все още няма единен национален център, в който децата с тежки и комплексни заболявания да могат да получават необходимата диагностика и лечение на едно място. Публикация на Clinica.bg от 13 август 2026 г. поставя отново въпроса за бъдещето на проекта и за начина, по който развитието на болничната мрежа

Случаите на предполагаеми медицински грешки често предизвикват силен обществен интерес и емоции. Те засягат не само пациентите, но и техните семейства, а медиите играят важна роля, като разпространяват тези истории. Но кога можем да говорим за истинска лекарска грешка и как пациентите могат да защитят правата си? Какво не означава съмнение за лекарска грешка Неблагоприятният резултат от лечение не е автоматично доказателство за лекарска грешка. В медицината понякога дори при

Когато след операция, медицинска процедура или лечение настъпи усложнение, често възниква въпросът дали то е резултат от лекарска грешка. Самият неблагоприятен резултат обаче не означава автоматично, че медицинските специалисти са действали неправилно. В медицината съществуват усложнения, които могат да настъпят дори при правилно проведено лечение. Затова при всеки конкретен случай трябва да се установи дали усложнението е било предвидимо и предотвратимо и дали медицинският

Съдебно-медицинската експертиза често има решаващо значение при дела, свързани с медицинска помощ, причинени увреждания или смърт на пациент. Именно чрез заключенията на вещите лица съдът получава необходимите специални медицински знания, за да прецени какво е било здравословното състояние на пациента, правилно ли е било проведено лечението, съществувала ли е друга медицински обоснована възможност за поведение и има ли причинно-следствена връзка между определени действия или

Когато пациент смята, че е претърпял увреждане вследствие на неправилно лечение, един от най-трудните въпроси е как да опише причинените му вреди и какво точно трябва да докаже пред съда. Много пациенти се притесняват, че ако още при подаването на исковата молба не са посочили всяко конкретно медицинско усложнение или последица, впоследствие няма да могат да получат обезщетение за него. Практиката на Върховния касационен съд дава важен отговор на този въпрос. Пациентът не е м

Медицинската документация съдържа информация за нашето здраве, поставените диагнози, проведените изследвания и лечение. Въпреки това пациентите нерядко срещат затруднения, когато поискат копие от документите си от болница, медицински център или лекар. Важно е да знаем: пациентът има право на достъп до медицинската документация, свързана със собственото му здравословно състояние. Какви медицински документи можем да поискаме? Правото на достъп не се ограничава само до епикриз

След посещение при личния лекар или лекар специалист повечето пациенти си тръгват с рецепта, направление или препоръки за лечение. Малцина обаче обръщат внимание на един документ, който има изключително важно значение както за продължаване на лечението, така и за защитата на техните права – амбулаторният лист. Това не е обикновена административна бланка. Амбулаторният лист е официален медицински документ, който удостоверява какво е установил лекарят по време на прегледа, как

Когато здравословното състояние на човек налага болнично лечение, първата стъпка обикновено е издаването на направление за хоспитализация. Макар повечето пациенти да го възприемат като обикновен административен документ, то има важно значение за организацията на лечението и за гарантиране на правата им в системата на здравеопазването. Нерядко възникват въпроси – кой може да издаде направление, колко време е валидно, длъжен ли е пациентът да постъпи веднага в болница и какво с

В практиката по делата за медицинска грешка често се приема, че отговорността е изцяло на лечебното заведение или на медицинските специалисти. Българската съдебна практика обаче показва, че има случаи, в които и поведението на пациента може да бъде отчетено като фактор за настъпилия вредоносен резултат. Това е т.нар. съпричиняване на вредата, което може да доведе до намаляване на размера на присъденото обезщетение, без да освобождава лечебното заведение от отговорност. Какво

Когато пациент постъпи в болница, за него се създава един от най-важните медицински документи – историята на заболяването (ИЗ). В нея медицинските специалисти проследяват целия процес на диагностика, лечение и наблюдение на пациента. Макар повечето хора никога да не я виждат, именно този документ често се превръща в основното доказателство при съдебни спорове, свързани с медицинска грешка. Какво представлява историята на заболяването? Историята на заболяването е официален мед

Постъпването в болница обикновено е свързано с подписването на редица документи. Сред тях са и формулярите за информирано съгласие. Много пациенти остават с впечатлението, че подписът, поставен при приемането, представлява общо разрешение за всички изследвания, процедури и лечения, които могат да бъдат извършени по време на престоя им. В действителност информираното съгласие не е еднократна формалност. По време на една хоспитализация може да се наложи пациентът да бъде инфор